Дори до кръв когато ме раниш,
ще нося раните си без превръзка.
И няма да узнаеш как боли -
сълзите си с усмивка ще преглъщам.
Различна е закваската във нас.
И няма как с това да се преборим.
За моята и твоята вина
везна да слага Някой там, Отгоре...
А ние с тебе - в общия си път,
в една верига ще вървим. Обречени.
За грешките си ще виним света,
че си останахме така далечни...
И все ще вярваме, че не е край.
Ще почваме от сляпото начало.
И все ще нося рани - като грях,
в сърцето си, от обич натежало.