Антре
. . .
Първият в дъждовна държава, винаги носи чадър, под него глава да сведе.
Вторият носи протрита куртка на силни рамене... Пази я, за да спомня защо и как е усетил успеха върху своето небце.
Третият с красиво бомбе...
Към слънцето, лежейки на плажове топли, издига лице.
Срещат се някога, под щастливо небе...
Разменят дума, усмивка, или спомен поне...
И после пак - Кой от къде!
Животът е като антре...
Един оставя чадър, втори куртка, трети бомбе...