Във тези стари, стари ракли,
събрали цялата дъга,
изгарят бавно, като факли
пропити спомени с тъга.
Мухлясват везани шевици,
изгниват белите бохчи.
Дебели шаечни терлици
с избодени дори очи.
Кенарените бели ризи
с изящно шитото везмо,
престанаха да бъдат визи
за чисто българско гнездо.
СкътАни бабини пендари
събират спомени на прах.
А стари, стари календари
броят годините от страх.
И всички спомени отвяти
лежат на дъното в сандък.
А някога те бяха святи
и носени поне еднък.
Сега в това без памет време
лежат те в бабиния скрин.
А ние всяка вечер мреме
без поп и даже без \"Амин!\"
Тя - цялата душа свободна,
мухлясва в изкривен сандък
и плаче вярата народна,
като прегракнал пъдпъдък.