Обич моя...ангел в моя скут
навярно вдишваш бриза зад завоя,
без твоя дъх съм само ходещ труп,
без твоя глас притиска ме покоят...
Лицето ти е в морски пръски,
краката ти блестят от пясъка
а парещите мои пръсти
димят, не си намират мястото!
Секундите- градушка по земята,
дърветата пък- странници навън,
заспала е за нас сега съдбата
а аз съм жив в най-страшния си сън.
Къде си, или пък къде съм аз-
се питаш ти във сенките на здрача,
отваря се вратата с нежен глас,
прегръщаш ме...едва да не заплача!