Мъчно ми е – аз не те докосвам вече

Тъжно ми е – отдалечи се някак изведнъж

Че искаш вечно заедно да сме вчера рече

Че ме обичаш повтори ми го не веднъж...

Странно ми е – мъглата бавно във деня приижда,

А ти не я разсейваш вече с твоите ръце

Но душата ми за нищо вече не завижда

Иска само пак да си в моето сърце

Грешно ми е – дали нощта е в мене скрита

И страшно ми е – дали вината не е в мен?

Вървя по калдъръма от мъката разбита

Но зная, винаги ще си остана в плен

Не тялото ми, а сърцето и душата

Не външното, а скритото във мен

Дали ще възвърна пак във себе си жената

Има ли смисъл в утрешния ден ?

Мъчно ми е – аз не те докосвам вече

Тъжно ми е – отдалечи се някак изведнъж

Че искаш вечно заедно да сме вчера рече

Че ме обичаш повтори ми го не веднъж...