Мъчно ми е – аз не те докосвам вече
Тъжно ми е – отдалечи се някак изведнъж
Че искаш вечно заедно да сме вчера рече
Че ме обичаш повтори ми го не веднъж...
Странно ми е – мъглата бавно във деня приижда,
А ти не я разсейваш вече с твоите ръце
Но душата ми за нищо вече не завижда
Иска само пак да си в моето сърце
Грешно ми е – дали нощта е в мене скрита
И страшно ми е – дали вината не е в мен?
Вървя по калдъръма от мъката разбита
Но зная, винаги ще си остана в плен
Не тялото ми, а сърцето и душата
Не външното, а скритото във мен
Дали ще възвърна пак във себе си жената
Има ли смисъл в утрешния ден ?
Мъчно ми е – аз не те докосвам вече
Тъжно ми е – отдалечи се някак изведнъж
Че искаш вечно заедно да сме вчера рече
Че ме обичаш повтори ми го не веднъж...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me