На двадесет и пет години стана,
порасна сине... още със една,
дори далеч от мен, в любов обляна
звездичката ти златна засия.
Въздигнат си, аз зная го и вярвам,
/духът живее в бяла светлина/,
какво че цяла съм в сълза събрана,
щом Бог е с теб, щом чакам аз мига
във който през вратата ще прекрача
ще мина през портала на Смъртта,
ще те прегърна топло - не, не плача
усмихвам се, усещам те, горя.
Сега си в мен - в сърцето си те срещам,
в подарък ти поднасям вечността,
свещичката - нагиздена невеста
за твоят ден е восъчна звезда.
А пламъчето, огнено горещо
изписва думичка една - Любов,
тя път е... и единствена Надежда,
за срещата ми сине... с теб и Бог.