Есента разсъблече гората,от листата постла ни килими във тази картина познатани повика – натам да вървим –към едни тъй далечни предели,за да свърже две нежни души,дето с чиста любов са поели,дето носим ги с тебе, нали?Захлади се. Къде ти е шала? Загърни се и ставай от сън.Скоро зима – студена и бяла,ще похлопа на прага, отвън.Ще ни вдъхне тя младост и сила,топлинка за деня, за нощта,ще ни каже, че нещо е скрилаи е някъде там – под снега...Ала мен изтощиха ме днитеи не мога да тръгна сега...Де да можех да сбъдвам мечтите,бих ги сбъдвал – една по една.И най-първата щеше да бъдеонзи силен, небесен пожар –любовта да гори, да пребъдеи за тебе – от мен да е дар.