uFeel.me
Ако можех да сбъдвам мечтите
Автор: rosen_rosen,  2 юни 2014 г. в 08:41 ч.
прочити: 380

Есента разсъблече гората,
от листата постла ни килим
и във тази картина позната
ни повика – натам да вървим –
 
към едни тъй далечни предели,
за да свърже две нежни души,
дето с чиста любов са поели,
дето носим ги с тебе, нали?
 
Захлади се. Къде ти е шала? 
Загърни се и ставай от сън.
Скоро зима – студена и бяла,
ще похлопа на прага, отвън.
 
Ще ни вдъхне тя младост и сила,
топлинка за деня, за нощта,
ще ни каже, че нещо е скрила
и е някъде там – под снега...
 
Ала мен изтощиха ме дните
и не мога да тръгна сега...
Де да можех да сбъдвам мечтите,
бих ги сбъдвал – една по една.
 
И най-първата щеше да бъде
онзи силен, небесен пожар –
любовта да гори, да пребъде
и за тебе – от мен да е дар.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me