Ти казваш ми ,че още ме обичаш.

Така аз не разбирам любовта.

Не искам вече в нищо да се вричаш-

със мен не свършва знам за теб света…

Не мога повече да се преструвам,

да казвам, че не ме боли

и всяка вечер упреците ти да чувам.

Насън  от тях се будя аз дори!

Не можеш думите да върнеш,

да ги изтриеш някак щом решиш,

да искаш пак да ме прегърнеш

без  да признаеш даже ,че грешиш!

От любовта ни нищо не остана…

Не казвай, че не си разбрал това…

Душата ми покрита е със рани…

Май по-добре съм си сама…

Таня Симеонова

02.06.2014 г.