Беше трудно да отида там
и да се влюбя в нещо съвършено.
Дори и името му аз не знам,
но знаех - не го срещам за последно.

А той е само непознат...
нахлуващ в мислите ми нощем,
объркал до полуда моя свят
и каращ ме да искам още.

Нима от въздуха така настръхвам?
Сякаш нещо силно ме поглъща.
Понякога го чувствам като стъпва
и с ръцете си внезапно ме обгръща.

До лудост хаотичен, осеян със пороци свят
харесва ми, когато той над мене има власт.
Приковава ме на място, а е само непознат,
носещ простичкото име - СТРАСТ.