За какво да се доверяваме,
след като знаем, че пак ще ни предадат.
За какво да обичаме
след като знаем, че пак ще ни зарежат.
За какво да прощаваме
след като знаем, че пак ще сгрешат.
За какво? За какво?
За да изпитаме тази болка отново ли?
За да свикнем с болката ли?
Не можем да свикнем с нея,
освен да станем безразлични към всичко и всеки!
А тогава по-добре за нас ли ще е?
Или не?
Не защото ще можем ли да издържим?
Ами ако някой ден срещнем човек на който наистина да му пука?
А ние от страх да си мислим, тя е е като другите.
Ами ако някого нараним,
защото няма да можем да се доверим?