Стигат ни прашясали надежди,
Кукли от разкъсани плакати,
Хиляди калинки... гъсти вежди,
Същите познати – депутати...
Същите износени костюми
800 дни ще дефилират
Пудрейки локумените думи
В слухове, кебапчета и Бира...
Призраци, по топлите печати,
Гръмки новини и репортажи,
Бедните как ставаха богати
Никой не успя да ни докаже.
Тръгнали са, не с пазарска чанта,
А с чувал на рамо да купуват –
Ходят като Атове сред кранти
И ни обещават да слугуват...
Знаят мафиотските сюжети,
Тарантино би им завидял,
Турски сериали и конфети,
Лафки за човешки ”материал”...
Гледам за последно в гардероба
Кой костюм молците неядат.
Избори! Избираше народа
Терминал 1... на добър път!