Бързо, неусетно дори отлетя 
поредната календарна година.
Животът ми тъй и не спря...
и бързам да те настигна.
Отдавна си вече далеч пред мен -
загърбил и лошо, и хубаво.
Дали да те следвам до края? Не знам...
Или да поспра? Макар и за малко?
Да се порадвам, доколкото мога,
на всичко, което с теб сътворихме...
Защо ли да бързам? Аз пак ще те стигна!
Пак ще сме двамата, на хубаво място -
без болка в сърцата, без страх в душите.
Ще имаме туй, което отне ни съдбата...
Ще изживеем годините си неизживени
сред Безкрая от чувствата ни споделени. 
И пак ще празнуваме дните рождени
двамата с теб, както винаги земни!