Понякога си мисля,
че съм научила живота наизуст
и мога хората да чета,
но по пътя към гроба камъчета се редят
и иде все нова книга по объркана от старата.
И уж вървя, а назад щом погледна
се чудя какво съм оставила.
Все нещо градя, а в живота дете си оставам.
Няма новородено с своя нрав, с речник,
с всичко що в ум и в душа е.
Човекът днес е смесица от много хора
от туй, което откраднал е и себе си
затрупал е с камара камъни,
та сякаш в култ ще се издигне,
а вътре в него спи истината
от рождение позабравена.
На пътя ти аз толкова много слагах,
а ти го прескача, разбрах колко съм
силна и слаба, обичта е велика,
но немощна пред съдбата е,
думите казват, но нищо не показват.
Дали обичаш или не, Адът и Раят
наближават, защото те,
са карма в живота на цяла една
поробена нация.