Усмихва се луната жълта
от своя приказен балкон.
Земята сенките й гълта
по стар космически закон.
И тез усмивки на луната
събуждат младите сърца.
Шушукат сенки по стената
и будят младите лица.
Под нея влюбени въздишат.
Кълнат се вечно във любов.
По пейки името си пишат
след нощния любовен лов.
И там по жълтата пътека
се качват влюбени сърца.
След туй се връщат в стъпка лека
със лунно-светнали лица!