Запалваш... с цигарен дим се сливам,
студено е и кожата настръхва.
Обръщаш се, с поглед те изпивам,
готова съм за следващата стъпка.

Поисках те... веднага щом те срещнах,
очите ти издаваха желание...
Красиви устни, но с душа на грешник.
Дали да бъда с теб е наказание?!

Не посрещам с тебе всяка сутрин,
но твърде рано е да те наричам \"грешка\"
Мога да си тръгна още утре,
обаче... в тебе... просто има нещо...

И пак оставам... когато уж съм тръгнала,
и пак се връщам... нещо съм забравила...
Не те сравнявам с онези, които са ме лъгали,
знам, че в тебе нещо съм оставила.

Мистерия, обвита във цигарен дим,
какво ли знам за теб, каквото ти за мене.
Изтръпвам... още щом се поздравим..
да бъда недостъпна просто няма време.

За грешните ти стъпки не искам и да знам,
ако са петно във твоя черен списък.
Защото само теб допускам там,
да превръщаш в песен моя писък.