Зеленеят листата,
тъмнее,
следдъждовна
тишина.
Гълъб тъжна песен
пее,
дири глътка
топлина.
Нежност търси
с клюн пресъхнал,
иска да роди
деца.
Малка рожба,
стрък покълнал
и утеха
в старостта.
Всеки някого
сега обича.
Че какво животът е
без страст?
Само аз,
отхвърлен и различен
не те чакам,
не те чакам аз.