Натоварени с проклятия
идват мислите - разпятия...
Мойта болка е божествена
и на кладата й жертвена
изгарям аз със блясъци,
а ужасните ми крясъци
не чува никой смъртен...
И стихът ми незавършен
като змей увива се,
със врат прекършен
и отива си... Отива си.