Преди много, много години всички животни и птици живеели в една гора, близо до висока планина, а Горската фея била тяхна покровителка. Тогава те нямали нужда от сън, по цял ден играели и били много щастливи. Сред тях най-мъдри били гарванът и бухалът и затова те помагали на феята, за да има ред в гората. Скоро обаче от гордост ли, от завист ли, от това кой е по умен от двамата ли, те започнали да се карат и дори да искат мнение за себе си от другите обитатели на гората. Едни животни и птици подкрепяли и викали за единия, други за другия. Напразно феята се мъчела да оправи нещата, да ги сдобри, но те не я слушали. Накрая провела избори и оставила съдбата на двете птици в ръцете на останалите. Нещата се влошили още повече, защото тези, които харесвали бухала, нападали гарвана и обратно – гласувалите за гарвана, нападали бухала. Ядосала се феята и ги наказала така:
- От днес, привържениците на гарвана да бъдат будни през деня, а тези на бухала – през нощта, за да не се срещат и да не се карат. През останалото време другите ще спят!
Казала Горската фея и го изпълнила. Всички се примирили със съдбата си, само ония двамата се разсърдили и решили да си отмъстят на покровителката.
Една нощ бухалът тайно се промъкнал в килера на къщичката на феята, уловил нейните любимци – десет бели мишки и една по една ги отнесъл до дома на самотна бедна жена, която живеела оттатък гората.
На сутринта феята се събудила и като не чула църкането на малките животинки, тръгнала да ги търси. Точно този момент използвал гарванът и нали бил крадлива птица, която не подбира какво чуждо да вземе, влетял пред отворения прозорец на кухнята и грабнал любимата метла на горската вълшебница. След това полетял към къщата на същата бедна жена. Пуснал метлата в краката й и изчезнал от очите й.
Зарадвала се самотницата много, че вече си имала другарчета – мишлета и с тях започнала да споделя и живота си, и храната от масата си. Обикнала и метлата. Такава красива, здрава, не била виждала никога, а и хубава работа щяла да й върши. Почистила добре навсякъде с нея жилището си и весело запяла, а белите създания й пригласяли.
Минало време, а дните ставали все по-тежки за тази жена. Запасите от храна й се свършили, нямала работа, нито пари. Замислила се и започнала да продава мебелите си в близкото село или на пазара в града. С получените пари купувала продукти и така преживявала, като не забравяла мишките. Постепенно в дома й не останало нищо друго, освен метлата, но тя не искала да се разделя с нея, нито можела да изгони църкащите си приятели…
През това време феята научила какво става, нали била вълшебница, но явно имала други планове или искала да разбере сама какво ще сторят ония пакостници - вечните врагове бухала и гравана, и нищо никому не сторила. Не чакала дълго…
Една нощ, точно когато бедната жена била много нещастна и гладна, бухалът минал покрай дома й, надникнал през комина, видял какво става и отлетял. Кацнал на прозореца на къщата на богат търговец, зачукал по него и започнал да говори:
- Събуди се, човече, събуди се! Отиди при бедната жена в края на гората и купи на всяка цена нейната чудна метла!
Събудил се търговецът, видял бухала и се развикал:
- Махай се, птицо проклета, махай се! Намерила за какво да ме буди. Пфу! Метла…
После легнал да спи, но през деня долетял гарванът, застанал на дървото отпред и започнал да грачи:
- Га! Га!... Купи метла! Вълшебна е!... Га! Га!
Замислил се търговецът. Що за чудо е това? Вечерта решил, че сънува, но сега?
На другия ден не се стърпял и отишъл при бедната жена. Поискал да купи метлата, но нещастницата предпочитала смъртта, пред това да се раздели с нея, защото това било единственото красиво нещо в живота й, а то й давало сили в последните мигове. Търговец не я разбирал и решил, че метлата наистина е толкова ценна и затова на следващия ден отново дошъл. Дори предложил по-висока цена. Жената отново не искала да се разделя с метлата, но на третия ден вече била накрая на силите си. Освен това се съжалила над белите мишки, които цирикали силно от глад. Стиснала здраво метлата и залитайки помела с нея три пъти къщата си за последно и после три пъти я целунала. После се разтреперила, паднала безпомощна на земята и изгубила съзнание…
Когато отворила очи, над нея бил надвесен прекрасен момък в златни дрехи. Тя извикала от изненада:
- О, сине мой!... Къде беше толкова години?
След това го прегърнала и целунала. Огледала се и що да види: мишките една по една се превръщали в придворни слуги, а къщата в дворец. Изведнъж едновременно долетели бухалът и гарванът, кацнали долу, преметнали се през глава и се превърнали в хора, които преди били най-мъдрите съветници на принца. Наблизо стояла Горската фея и се усмихвала.
- Е, всичко вече е наред – казала тя - Успяхме заедно да развалим магията на един зъл магьосник, който искаше да се ожени за кралицата, но тя не го харесваше. От яд и злоба омагьоса цялото кралство. Радвам се, че благодарение на гарвана и бухала, които и като хора вечно спорят, кой е по-умен, нещата се подредиха както трябва. Желая на всички спокойни и щастливи дни!
Поданиците на кралицата и принца започнали да се прегръщат и да се целуват, а после заживели в мир и радост. Магьосникът разбрал, че вече е безсилен срещу тях, ядосал се и се пръснал на парчета, а феята тръгнала по света да върши други добрини…
03.06.2014