Ех, как самовзискателност боли?
А болката нима не е омраза!?
Та кой обича да боли, нали
и мазохиста си лекува рана...

А егото, понякога омразно -
дори за АЗ-а що само твори,
извайва си мечти, да е желано,
с емоции сърцето да дари.

Но строгият морал му шътка звучно!
И с пръст го връща в правия му път.
Че за прецизният  е непривично
от волности до си гради светът.

И пита се душа осиротяла -
защо и е студено в правостта?
Не трябва ли на АЗ-а ореола,
да я дарява и със топлота?!

Но той студено просто само свети
и зъзне си душата в самота -
мечтае за вълшебно чудно цвете,
що от омраза прави обичта.


Антоанета Александрова