Не те намирам никъде. Забравих те.

Изхвърлих те насила от главата си.

А после виках чак до оглушаване,

но вече бях затръшнала вратата ти.

И спомените някак избледняват.

Минават като мисъл пред очите ми.

Отдавна чувствата  ни охладняват.

Знам вече от години са изстинали…

Не мога даже май и да заплача.

Не ми е тъжно- само ми е пусто.

Стоя сама, мълча във здрача.

Щастлива съм. Успях да те напусна!

Не ми е лесно, но пък извинявай.

Олекна ми след всичките безумия!

Аз искам само с някого да остарявам.

Дойде май време и ти да ме пуснеш!

Таня Симеонова

04.06.2014 г.