Ето ме, сега към теб съм тръгнала.

По тъмното в душата си вървя

и сякаш нивга още не съм имала

желания в живота на жена!

 

Безполова, безмозъчна, изгубена

и влюбена във твойта свобода -

във порива на младостта погубена

и в ярък тъжен спомен за сълза.

 

Няма път отъпкан, за да стигна!

Сякаш съм в огромна, злобна паст.

Стресна ме усмивка, в мен се съмна.

И отърсих се от твойта власт!

 

Антоанета Александрова