Остана там, във миналото, тази -

обърканата, плачеща жена,

която се опитваше да пази,

поддържа огъня на Любовта.

И този огън тя като закалка

използва, изгори се, оцеля.

Не й е нужна повече запалка -

от него живи въглени събра.

Дали ще лумне огън пак  - не знае -

светът е пълен с много чудеса,

но тя си обеща, че ще ухае

на рози вътре в нейната Душа.

04.06.2014 г.    ЕЛИА

София