Остана там, във миналото, тази -
обърканата, плачеща жена,
която се опитваше да пази,
поддържа огъня на Любовта.
И този огън тя като закалка
използва, изгори се, оцеля.
Не й е нужна повече запалка -
от него живи въглени събра.
Дали ще лумне огън пак - не знае -
светът е пълен с много чудеса,
но тя си обеща, че ще ухае
на рози вътре в нейната Душа.
04.06.2014 г. ЕЛИА
София
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me