Не ми отива денем да съм тъжна,
а вечер в мен нахлува топъл хлад
наставам лунна и изгрявам безпардонна
с вятъра бунтар играем на хазарт.
Залагаме на дъжд и лошо време
на бури, земетресения, беди,
но моето усмихващо се его
напомня строго, че усмивката цари.
В света ми топъл и дори сърдечен
понякога признавам с доза от тъга,
че винаги готова за доброто
получавам протегната ръка.
Приятелите, ах, какво богатство
не ми отива с тях грима от самота
не мога да съм тъжна, само лунна
понякога, но рядко признавам си сама.
Не ми отива денем да съм тъжна...
Сега..