Нямам нужда от толкова време
от молитви пред празни очи
уморих се от съдби и простори
на псевдо приятели с черни души.

Ставам, падам, не зная умора
не виня никого, не диря мечти
моите са толкова много,
че 100 живота няма да ми стигнат дори.

Нямам нужда от вещи без смисъл
всяка дума обвита с тъга
носи ми бури превратни
и водопадно се стича в ума.

Времето всесилно и властно
дадено в заем понякога ме боли
непосилно, обвито с остатък
от минали, неизживени следи.

Нямам нужда от толкова време
вземайте с пълни шепи, гребете от мен
имам нужда от верни приятели
без преструвки, с души от кристал.