Мога да напиша проза три листа дълга,
само да опиша чувството от допира на неговата кожа.
В присъствието му превръщам се в платно ненарисувано,
но не защото празна съм отвътре, до него това е невъзможно,
а защото той единствен е способен от емоциите ми да създаде изкуство.
Бял лист хартия съм под неговите пръсти
и сякаш вместо с пишеща машина ме изписва с устни.
Тап, тап, тап…
Печата със целувки директно в сърцето,
с погледи прегръща съзнанието,
а една усмивка е достатъчна
за написването на следваща глава…
Очаквайте том втори
някъде през Декември.