Довериш ли се на някой,
поставяш себе си във неговите ръце.
И аз го направих, имах нужда да споделя
болката си, обичта си, радостта си.
А той, заслепен от собствената си съдба,
заби в ръцете ми перони, краката ми с канап
завърза и по пътя до теб ме влачи.
В устата ми думи сложи, а аз в лицето
му ги изплюх и казах, че ти си моят
светъл път, моята любов, моето чудо,
моят благослов и тебе ще обичам,
ще вярвам в теб и в твоята любов.
От светлината си не успях да му дам,
толкова много хора крещят от ада.
Но нещо остана в мен, нещо се скъса
и в нощта дяволът ме дръпна.
А ти на вместо раните ми да превържеш,
ги отвори и подхрани впилите се в мен отрови.