Недовършено
Нека сам всеки го довърши за себе си... Nanita
Денят е толкова необикновен,
очаквам да се случи неочаквано,
макар и мрачен, облачно студен,
въздухът вещае някак щастие.
Дъждът вече не е онзи дъжд,
танцува с вятъра предоблачно,
над синьото прозира моят лик,
косите ми политат призрачно.
Под мен остават в мрачина
на миналото отъпкани пътеките
и губя тяхната следа, летя...
случва ми се... щастие...