Какво ли му е на сърцето?
Какво й е на таз душа?
Също както на небето - 
мрачно и изпълнено с тъга.

Очите, очите дълбоки
гледат в нищо, в празнота,
изпълнени с тревоги
и с желание, с мечта.

А тя... тя е толкова дискретна.
Тайните ги крие от себе си дори.
Искаше някому да е потребна,
а двама са сега... И в техните очи

чете се обич, обич силна...
привързаност и топлота.
В ръцете им е вилна
и спокойна. Но също е сама.

Сама със себе си остава,
опитва се да разбере
защо за двамата така изгаря...
Сърцето й не може ли да избере?!

Не може... в този миг не би могло.
Нужни са й, те просто се допълват...
След всичко едва сега не е само...
А чувствата й цяла я изпълват...