Простих, повярвах, ти се върна!
Хора сме, човешко е да се греши!
Животът ми се преобърна,
душата с тебе утеших...
Надеждата отново беше жива,
все търсех пламъка в очите ти,
но...няма го, там толкова е сиво
и мъртви са във тях мечтите ти...
Тялото е тук, но... няма я душата,
уж с мен си, но... не те усещам,
това, по-страшно е от самотата,
макар, че виждам те насреща...
Сама, ненужна е плътта,
вземи багажа си и си върви!
Самотата ми без теб е... Самота!
Но, някак си по-малко ще боли!...
Обичам те и все ще е така,
в агонията своя ще те пазя,
макар, че в теб е мъртва Любовта,
не мога и.... Не искам да те мразя!...