И снощи те сънувах, както винаги...
С крила на птица идваш и отлиташ.
До мен донасяш мили детски викове,
гълчене майчино и таткова усмивка...
Без име си, но идваш сам в съня ми.
Ти за ръка ме водиш, за да видя
и да прегърна с обич всичко мило.
Там... Дето скоро няма да си ида...
Там, дето люлякова пролет разцъфтява,
щурчета свирят в лятото светулчено,
А есента размята из гората златна грива
и Коледата е вълшебно тихо- бяла...
Във бяло се премрежват и очите ми.
Стихът ми побелял е от снежинките.
Виновно те белеят днес в косите ми.
Дори и денем слънцето не ги стопява.
Сънувах те. И те видях тъй истински.
Познах те. „Спомен“ се наричаш.
Усмивката ти връщаш на лицето ми
и скътан си дълбоко под гърдите ми.
01.02. 2014 М/С
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me