До мен ли си? Или далечна?                                                    
Безкрайно близо си сега –
неповторима, многоцветна –
като родена в дъжд дъга.                    
Изгаряш ме, а после мокриш!
Превръщаш шепота ми тих
и думите – добри и лоши,
в неразгадаем, кратък миг.
Защо ме искаш? Не видя ли,
че няма как да бъдеш тук?
Защо отваряш тези рани
в сърцето ми. И там без звук
обръщаш дните, препрочиташ,
това което не разбрах
и невъзможно е да видя,
от парещия, дребен страх
Сега те имам, но те няма,
прегърне ли ни утринта.
Наистина ли си измама,
или си просто любовта...

Любов ли съм или химера-
копнеж от сънища избран,
не мога аз да се измеря
в количество - метричен план.
Не мога в скала да се сложа,
/да кажа колко, как, кога/,
и чувствата да си предложа.
Не я познавам таз` игра.
До тебе ли съм- ти ще кажеш-
или далечна съм мечта?
Дали съм онзи фактор важен
значим за жадната душа?
Но щом със думи те докосвам
и те изгарям с мисълта,
с шепот аз те омагьосвам,
не се страхувай от дъжда.
Далечна съм, но всъщност
близо щом разговаряме в нощта.
Не чакай утринни измами,
а вдишай миг от любовта.. 

Таня Мезева