ЦВЕТЕ

Цвете, така съществуваш –

впило си корен в земята,

жадно издишваш в съзвучие

тайни вселенски в омая.

Слънце те топли, завива

с жълто сърце в одеяло,

греят цветчета, не виждат –

мрак неусетно погалва ги.

Пиеш дъждовни воали,

миеш лицето от зимата,

сбрана от капките залезни,

тлееш в копнежи зазидани.

С бурята пак се венчаваш,

скършва снагата зелена.

Семе покълва в мълчание,

чака във времето тленно.