uFeel.me
Поколение мое
Автор: lidilidi,  5 юни 2014 г. в 22:04 ч.
прочити: 229

Световният простор към тебе сочи.

Извърнати очи, а дланите ти ми показват.

Мечта ли, блян ли, какво ли пак нарочи...

Очите ти пък приказки разказват,

а гласът ти кънти в глухото пространство

и бавно поглъща всичко черно и развратно...

Няма го веч’ в тъмата  това тъй човешко ароганство.

Това се нарича време превратно ...

 

А дали този черен твой кръст на гърдите,

дето виси на тънка синджирка,

те прави тъй вярващ, почитащ дедите,

или подигравката те превръща в мисирка...

 

Ах, поколение „славно”!

Къде отиде идеалът забравен?

Защо хората още оттеглят се бавно?

Защо светът стана е тъй равен?

 

Не равен, а вдлъбнат така да го кажем,

през тъпотата вече премина.

А и егото трябва добре да намажем,

че иначе всичко замина...

 

Защо светът стана тъй равен?

Защо хората оттеглят се бавно?

Къде отиде идеалът забравен?

Ах, поколение „славно”!

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me