Световният простор към тебе сочи.
Извърнати очи, а дланите ти ми показват.
Мечта ли, блян ли, какво ли пак нарочи...
Очите ти пък приказки разказват,
а гласът ти кънти в глухото пространство
и бавно поглъща всичко черно и развратно...
Няма го веч’ в тъмата това тъй човешко ароганство.
Това се нарича време превратно ...
А дали този черен твой кръст на гърдите,
дето виси на тънка синджирка,
те прави тъй вярващ, почитащ дедите,
или подигравката те превръща в мисирка...
Ах, поколение „славно”!
Къде отиде идеалът забравен?
Защо хората още оттеглят се бавно?
Защо светът стана е тъй равен?
Не равен, а вдлъбнат така да го кажем,
през тъпотата вече премина.
А и егото трябва добре да намажем,
че иначе всичко замина...
Защо светът стана тъй равен?
Защо хората оттеглят се бавно?
Къде отиде идеалът забравен?
Ах, поколение „славно”!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me