Не искам да те преглъщам на малки хапки.

Хищна ми е природата…

ловува нощем между самотата

и рационалното на ума ти.

Разкъсва твоята мълчаливост

и облизва  после дребните си лапи.

Сладко-солената ти кръв

капе от брадичката ми

и забравяш да дишаш.