Бавно и тихо се промъкваш
на дълбоко до нежното в мен
като стих, чиито устни шепнат
треперещо в дрезгав топъл тон.
Бавно и тихо объркваш
надълбоко всичко в мен,
спомени като демони дебнат
мисълта изречена в безгласен стон.
Бавно и тихо те обичам
дълбоко в мен, всеки миг
като тайна те пазя и крия,
като грях, като тъга, като болка.
Бавно и тихо убиваш
на дълбоко всичко в мен
тъкмо те забравя - ти ме спираш
угаснал аз отново в пепелта горя.
Бавно и тихо те търся
във всеки глас, във всеки лик
и всичко затихва, когато те открия -
бавно и тихо трепна,
бавно и тихо - само аз.