Бавно и тихо се промъкваш&nbsp; на дълбоко до нежното в мен като стих, чиито устни шепнат треперещо в дрезгав топъл тон. Бавно и тихо объркваш&nbsp; надълбоко всичко в мен, спомени като демони дебнат мисълта изречена в безгласен стон. Бавно и тихо те обичам дълбоко в мен, всеки миг като тайна те пазя и крия, като грях, като тъга, като болка. Бавно и тихо убиваш&nbsp; на дълбоко всичко в мен тъкмо те забравя - ти ме спираш угаснал аз отново в пепелта горя. Бавно и тихо те търся във всеки глас, във всеки лик и всичко затихва, когато те открия - бавно и тихо трепна, бавно и тихо - само аз. &nbsp;