История бе всичко между нас,
тя нямаше ни увод, ни начало.
С докосване без думи и без глас,
разбираха се твойто с мойто тяло.
Теб, гостенино в моят женски свят,
транзитно преминаващ и за кратко,
те имах за приятел и за брат -
със тебе и горчивото бе сладко.
И всичките ми лоши, мрачни дни,
променяха се с твоята усмивка.
Приятел си ми бил и точно ти,
за кратко ме превърна във щастливка.
Настана време да поемеш път,
единствен, начертан ти от съдбата.
Последвай разума, послушай и умът,
спомни си, аз не съм за теб жената.
Виж, правилна любов те чака знам,
ний грешните с мечтите ще осъмваме.
За сбогом нищо няма да ти дам,
единствено прегръдка на разсъмване.