На моята дъщеря Стели Тя иска да изпрати на мама писмо, но как, все още не умее да пише, търкаля по листа черти, колелца и разни лулички, но как да ги слее. Измисли да и нарисува слънца и дъждец, който от облак наднича, знае, че мама обича дъжда, понякога казва, че по лицето се стича. Тя може да пее, танцува добре, рецитира разни стихчета, мама я учи, усмивката и казват разпръсква дъжда щом в прегръдката майчина си почива. Дете е, а бърза да порасте, но първо ще се научи да срича, с буквичките на вместо със слънца ще напише в писмо колко много мама обича.