Всеки ден радост изпълва ме.
Щастието, че съм роден
и от въздуха дишам.
Всеки ден мечти във венец преплитам,
политам с мисълта за Теб.
Давам от себе си и в замяна
не искам дар Божи
да усещам и да чувствам.
Има и сълзи по малко
и болка, даже и мъка,
но нали за това сам роден.
Да усещам и тихичко...
почти мълчешком да се вричам.
Всеки ден ненаситно отпивам
и с разума отлитам -
вдъхновение си за мен,
градината на Любовта
със боси нозе да пристъпвам,
в слова да те наричам;
от извора на чувствата,
ненаситен да пия.
Всеки ден от полъха да взимам,
миговете да събирам.
И днес, и утре да се сливат.
Всеки ден, всеки ден...
Нури Джурин
06.06.2014