Все още ти е есен,
а дните стават все по-празни.
Лятото дъждовно,
крилете умъртвени са
от безброй много капки.
А всъщност не е дъжд,
сълзите ми бог ти изпраща,
че не дойде нито веднъж,
без жал на демоните ме остави,
а те изпиха целия аромат
от пролетта на любовта ни,
жадни пчеличките жужат,
природата е недавна.
Също както очите ти,
клада пълна с пламъци, но нали
в мъртво море, никой не се дави.
Както ръцете ти в косите
ми обич посяха, а после
подминаха богатата стряха.
Но това е закон, не е
в прегръдката на даденост,
просто вечна любов.
Влакът не спира и пътникът
(с празни джобове) не слиза,
преди да си е платил
необмисленото качване.
Не гледай греха в лице,
той най-големият измамник е.