Момичето с плитките... Аз съм. 

Запечатана върху белия лист.

малко смешна, черно бяла

и размазана с пръст

Това тук е паднала мигла

и потъмняла следа от сълза.

Пожълтели петна разяждат ъглите

и по роклята  вехнат цветя.

Тук някъде крие се времето,

чертае неизвестна съдба.

Заплита лабиринти от пътища,

 трябва да ги измина  сама.

Срещи, раздяли, радост и болка.

Предателства малки и много любов.

Падам и ставам, цяла във рани.

Бързам да видя верният път ли избрах.

Дълго пътувам... Най-накрая видях.

 Там на последната гара за равносметка

имам среща с моето Аз.

Тегля чертата...

Драсвам кибрит... Гори тишината...

Вдишвам миризма на барут.

Пепел съм в твоите длани  

Грабва ме  вятъра

По устните пари  вкус на пожар.

06.06.2014г.