Череши с влажни, зачервени очи;
с незарастващи рани,
през които безжизнено гледат костилките...
Изтичащият сироп капе
и осолява корените под земята...
Върховете шептят от отвъдното
тъжни спомени,
а вятърът ги гони в неизвестна посока...
Безмислено листата ги крият
от Слънцето и поривите на времето-
горят черешите по задушница...
Поклон пред паметта на близките до сърцата ни!
06.06.2014