Разтриса се земята, а небето стене
Избликват чувства, давени във алкохол
Забиваш нокти във плътта за да отнемеш
Частицата покой, останала като дърво без ствол

Вик покварен, ням и див
Сърцето стене, тялото кърви
Ще си останеш неразбран, обречен
Следвайки съдбата си през мрака ще вървиш

Ти запали огън, не, пожар
Твоят вик събуди мъртвите души
С кръв зарекохме се като звяр на звяр
„Бий се днес със мен, или умри!”

Може да си паднал ангел, но със теб ще се изправя
Ти ми даде сила, твоят гняв събуди истината в мен
Първичен, като всяко чувство свято
Аз повярвах в теб и поривът не ще предам