Съдба за теб съм аз, съдба!
А ти за мен си пътят верен
и облаче, и птица, и трева,
и болка си във стих потребен.
Съдба за мен си ти, съдба!
А аз за теб съм вино недопито
и горест съм, и тръпка и сълза,
и пламъче в очите ти прикрито.
Съдба за мен си ти, и аз за теб съдба…
А повече на този свят не ни е нужно!
И ако никога не разберем това -
завинаги ще си останем чужди.
Петър Пацев