Свещи днес горят,
Задушница е...
Друг път -
гробищата тлеят
и много бурени редят.
Тогава дори
камбаните мълчат,
набръчкали
чела без време,
а сега искри хвърчат
и череши вече зреят.
От небето
духове пристигат
за листа от орехова шума,
да прегърнат искат
кръст и двор,
но нямат думи,
пак стоят...
И само вятърът безумен
танцува в хор църковен,
а свещите горят,
заровени дълбоко
в някакъв си спомен.
Сълзи преглъщат,
на мъртвите дано
поклон да сторят.
Задушница е...
Живите -
за себе си се молят.

Рая Вид, 07.06.2014