Ще запалиш ли фитила в мен,
преди да сме си казали \"довиждане\",
преди пак да се отдам във плен
на сляпото си глупаво предвиждане.

Казваш, съвършенството е скъпо
и трудно истински си се отдавал.
Не вярвам, усещам сутрин нежността ти.
А вечер сякаш в теб живее дявол!

Но ме дръж далеч от твоите \"авери\",
от изпиващите погледи и ироничен смях.
Знаейки за пълния ти брой с афери,
предполагайки, че съм една от тях.

В главата ми и буря да настане,
няма гордостта си да сломя.
И ме питаш въпреки това,
защо те искам и защо оставам?

Защото си като горчивото кафе,
искам да отпивам и да се събуждам,
влагам мисъл, малко повече сърце,
от допира ти само се възбуждам.

Защото просто знаеш как
да ме накараш да забравя всичко лошо.
Понкога си истински глупак,
но чудесно сливаш се със мойта кожа.

И двамата не винаги играем честно,
но да те искам няма да престана.
Защото съм такава, прощавам лесно,
защото ти самият искаш да остана.