август 2013 Румяна Славова
Ако мен обичаш,
както тебе - аз,
щях да бъда най-обичана
на цялата земя!
Най-желаното желание
във нощни въздишки
и от сън стенание
с мойто име върху устни!
Щях да бъда богиня -
родена от влюбена сълза!
Най-красивата
измежду всички!
Сладък грях
и глътка светена вода!
Щях да съм най-топъл
и тих кът,
където отмалял да се сгушиш...
И изповедалня-побрала
всичките ти съкровени тайни!
Щях да бъда бриз прохладен
в жарко \"море без вода\" (пустиня)!
И горяща камина
насред \"спяща земя\" (Сибир)!
Дом и храна, щях да съм,
за бездомен прошляк...
Лек за прокажен,
за глухия-музика,
слънце, най-светло, за сляп
и за удавника-въздух...
Щях, като любовта
да съм вечна
и могъща, като омраза!
Последна за другите,
но първа в твойта душа
щях да бъда!
Ако мен обичаше...
Щях...