Борба за сърцето ми има
горчивият корен не спира да търси место.
Избутва, напира и блъска дори
старае се ред да въдвори.

За сърцето ми драпа, да бъде начело,
но там съм допуснала друг -
владетел велик и приятел доверен
с Него ще стъпча тоз размирник лицемерен.

Събужда ме вечер - говори лъжи.
Пресреща ме денем - не спират кавги.
\"Сърце не боляло\", тъй казват - уви!
Боли и то много, кърви!

Боли, когато приятел си тръгва,
когато си чул клевети,
когато устоите твои се сриват
и вярата ти едва се крепи.

И спомени търсиш от стари победи
как великани си свалял, отварял си двери.
Давид и Саул си припомняш,
а после Авраам и Исак
и казваш на себе си  - \"Не бъди глупак\"!

Тогава от дъното, целия в кал,
окъпан в сълзи и търсещ прощение
взора си вдигаш към своето спасение.
Приятелят верен те чака смирено
протяга ръце и те гледа блажено.

С истина Той ме лекува.
Сърцето ми вече добрува