Наоколо пълно с светци.

Не пушат, не пият, не пеят....
Не се и целуват дори,
под свой похлупак си живеят.
Какво, че под него прозират,
спринцовки, банкноти, немилост?

Единствена грешница аз.
И пия, и пея, и пуша...
И плача си даже на глас,
когато ми дойде до гуша -
от разни добри времена,
безсилие и тъжнота!

Такава и ще си остана,
аз - грешница с свойте пороци,
със старите норми в морала,
с добрите си земни уроци -
да мога да любя и мразя
и истинска да се опазя!

Безгрешните дето се крият
и гледат ме с злобно око -
не ще да съм нивга от тия!
Аз имам открито чело!
И нека е грях,че съм земна,
безгрешност не ми е потребна!

Добре съм си в своята кожа,
душата ми цяла се чувства -
по нея фалш няма да сложа,
тя с искреност само закусва!
И пия, и пуша, и пея.
Със себе си в честност живея.


Антоанета Александрова