Във тази непрозрачна есен,
където няма хоризонт,
дочувам непозната песен
и идващ неприятен фронт.
Ще има нещо да се случи
в годините ми все напред.
Нима така ще се получи:
в живота ми да няма ред?
Нима децата ще обърнат
и гръб на бащиния дом?
Живота те да си превърнат
в един напукващ се разлом.
Далеч от свойта половинка,
сами със своето сърце
и те в горчаща боровинка
да кършат плачещи ръце.
Не давай, Боже, туй да стане
във моите последни дни!
Доброто нека да остане,
а върху злото Ти седни.