Ще разцъфтят

цветята напролет

обладани от нежна любов,

със ръка човек ще погали

този истински приказен зов.

Ще ме мамят

цветята на пролет,

килим от небесна дъга,

ще докосват плахо съня ми,

аз наяве сред тя ще вървя!

Ще си късам

по малко- свободен,

ще поглъщам  див аромат,

ще запеe наблизо авлига,

а аз ще съм пролетен цвят.

Зов за танц,

за пир денонощен,

зов за полет в необятната шир…

Ще лудеят цветята на пролет,

а аз ще съм лунен вампир.

Петър Пацев